Home » Uncategorized » Теория на конспирацията

Теория на конспирацията

Болшинството от хората,като чуят словосъчетанието “теория на конспирацията”, започват снизходително да се усмихват. Малцинството от тях постъпват иначе – разгорещено започват да сипят “конспиратологически термини” и правейки това, още повече засмиват останалите.

Налице е интересен факт: Въпреки, че “теорията на конспирацията” се счита за глупости на параноиците, самата тема никак не излиза от “дневния ред”. Така или иначе, дори във вид на “осмиване”, този въпрос не престава да се обсъжда в продължение на много години.

Факторът “теория на конспирацията” широко се използва на най високо ниво,най вече като “шумово прикритие”.

Ако принципите, на които се основават всевъзможните теории на конспирациите са толкова нелепи, че неизменно предизвикват снизходителните усмивки, то защо тези теории непрекъсснато се обсъждат? Защо за разгласяването, окарикатуряването и довеждането на тези теории до пълен абсурд се харчат не малко средства? Защо за дискредитирането на хора, които създават и разпространяват такива теории, средствата за масова информация не жалят сили? Доказват и пак и пак несъстоятелността им? Нещо тук не е наред.

Впрочем, когато за нещо изобщо не се говори или напротив – твърде много се говори, значи има нещо нечисто в работата. За да се запушат всички гърла, трябва да се има първо – сериозна власт и второ – сериозен мотив. В другия случай – да се разгърне дългосрочно и широкомащабно обсъждане. В дадения случай ние си имаме работа с второто.

Само по себе си, отношението на широката общественост към “конспирациите” е показателно. Когато започнеш да изследваш дадения феномен, веднага ще стигнеш до характерните признаци за манипулация на съзнанието. “Конспирация,казваш?Ха-х-ха”. А на въпроса “Какво ви разсмя?”, малко хора ще си направят труда да отговорят. Разбирате ли каква глупост се случва?

Или с други думи диалог не се осъществява. Отношението по този въпрос толкова силно е набито в главата, че даже не са нужни доказателства. Или ако ви се удаде да поговорите със събеседника, то няма да ви бъдат предоставени аргументи. Тук имаме работа с внушението – приемането на идеята, без критическо осмисляне и без разбирането на истинската й същност. А това точно е “чаталът” на манипулативните техники.

Но помислете, ако теорията на конспирацията е толкова абсурдна, защо за борба с нея трябва да се използва манипулация? Може просто да се разкаже на хората как стоят наистина нещата, да се покаже защо такава теория е невярна, да се забие последният пирон в ковчега и да се забрави.

Но не. В живота нещата не се случват така. Вместо обяснение – манипулация, осмиване и разгласяване. По същността опровержение отсъства. Така или иначе, в средствата за масова информация няма потвърждение или опровержение на тези теории, затова ще трябва сами да си анализираме какво става.

Като за начало, нека да уточним за какво става въпрос. Характерна черта на манипулативните технологии се явява размитото определение. Отсъствието на яснота по някой въпрос позволява на манипулаторите да сложат един етикет на цял спектър от разнородни явления.

Джордж Ентин – почетен професор в Пенсилванския университет предлага следната трактовка за “теория на заговора”:

“Заговор – това са противозаконни действия на неголяма, работеща в тайна група от хора, които възнамеряват да осъществят обрат в развитието на историческите събития, например да съборят някое правителство. Теория на заговора – това е опит за обяснение на събитие или редица от събития като резултат от заговор. Конспиративизмът като манталитет разглежда всички съществени събития от позицията на теорията на заговора.

Интернет енциклопедията “Уикипедия” дава обяснение в малко по-широк смисъл, но също така и окарикатурява определението.(!)

Теория на заговора – подразделение на конспиратологията широко отразено в произведенията на изкуството и средствата за масова информация. Същността на явлението – вярването, че съществуват един или няколко щателно прикривани заговора на “силните в света” – президенти, високопоставени сътрудници на спецслужбите, богатите, ръководителите на международни организации, религиозни дейци, тайни общества, извънземни и др. Целта на предполагаемия заговор обикновено е измамването и поробването на човечеството или стремеж към неограничена власт. Не трябва да се бърка с явлението “дворцов заговор”.

Конспиратология(от английски conspiracy – секретност,заговор) – система от възгледи, течение в историята и политологията, обясняващо едни или други събития като следствие от заговор на тайни сили (например тайни общества, спецслужби, извънземни, окултни явления и др.). Началната аксиома на конспиратологията се състои от следното – Идеята, че съществува тайно общество, членовете на което се стремят да подчинят целия свят и да създадат съвършенно нов порядък, в който те ще заемат ключови позиции и ще властват безразделно.

При такива обяснения се набляга на това,че предполагаемия нов порядък не е “без значение какъв”, а точно противоположен на този който е днес или е бил вчера, тоест “естествения”. А самото тайно общество се състои не просто от “обикновени,но лоши хора”, а от някакви “зли гении”, които при това имат някаква фундаментална типова аномалия в сравнение с нормалното, естествено човечество.

Дайте сега да очистим понятието от явно манипулативните “чепове” от рода на “зъл гений”, “извънземни”, “окултни сили” и др. След това да помислим, дали действията на предполагаемите конспиратори трябва непременно да бъдат незаконни, на което настоява Ентин. Смятам, че даденото ограничение е съвсем безмислено за целите на нашето изследване.

Накрая получаваме, от гледна точка на теорията на заговора, че въпросните исторически субекти са:

Група от влиятелни лица, които са си поставили някаква цел и с помощта на влиянието си извършват действия по достигането й.

Кажете сега, кое в това определение е толкова нелепо и смешно,че напълно да блокира всяко обсъждане на състоятелността на “конспирацията”? Никого не удивява и не разсмива факта на съществуването на лобистката дейност на определени влиятелни организации. Самият термин “лобизъм” не предизвиква недоверчиво хихикане и доста точно се вписва в същността на “теорията на заговора”. Никой не поставя под съмнение възможността за съществуването на финансово-промишлени и даже престъпни групировки, които подкрепят политици в тяхната кариера, които политици по-нататък се принуждават да обслужват техните интереси. Никого не удивява това,че в страната има крупни бизнесмени, преследващи своите лични и групови обикновено политико-икономически интереси. Същото е и на запад. Има понятие “мой сенатор”, когато става въпрос за човек, поставен във властта от някоя бизнес структура. Толкова е обикновено, че не предизвиква остри реакции.

А много ли са тези влиятелни хора? Всъщност не, става въпрос за лицата, които имат възможност да прокарват закони на високо ниво. И ето – имаме още един важен елемент от “теория на конспирацията” – наличието на малка група влиятелни лица. Да продължим по-нататък. На някой може да му се стори странно, но практически цялата икономика на нашата държава се контролира от малка група хора. Това е толкова банално, че отдавна вече не се обсъжда. Това се отнася и за останалите страни по света, в които ресурсите принадлежат или се управляват от определени хора, често членове на влиятелни фамилии, някои от които с дълга история.

Толкова ли ще е глупаво да се предположи, че представители на тези кланове са способни да координират помежду си своята дейност, да се договарят, да провеждат съгласувана политика? Какво нелепо има в това предположение?

Известният американски журналист Ричард Кониф дълго време се занимавал с изучаване на стила на живот на най богатите семейства в света. Своите наблюдения той е изложил в книгата си “Естествена история на богатите”, станала бестселър. В нея авторът просто разказва обикновени неща – какво ядат, с какво се обличат, как си почиват, какви отношения царят в тяхното обкръжение и т.н. Авторът не споменава нито думичка за “теория на заговора”, но има нещо много любопитно. Оказало се, че практически всички представители на световния бизнес елит се познават лично. Децата им ходят в едни и същи училища, а по-късно следват в едни и същи университети. Обличат се с едни и същи модни дрешки, купуват си едни и същи луксозни автомобили от едни и същи продавачи. За развлечение ходят в едни и същи частни клубове и почиват на едни и същи курорти. И въпреки,че световният елит е съставен от представители на различни народности, те имат обща ценностна система, собствена система от опознавателни знаци, свой кръг от теми за обсъждане. По същността си, ние имаме работа с особен “квазинарод”, самият Кониф шеговито ги нарича “отделен човешки вид”.

Но шегата настрана. Ето колко точно “елитите” се различават от останалите хора. Трябва ли да говорим,че където е икономиката, там е и политиката? Трябва ли да говорим, че ръководителите на най големите медийни империи са част от този елит? С други думи,икономическите,политическите и информационните въпроси се решават от тесен кръг влиятелни лица, чиито интереси са преплетени.

Хайде сега да сложим всичко на едно място и ще получим “теория на конспирацията” в чист вид.

1.Съществува група от влиятелни лица в света.

2.Тези лица имат възмижност успешно да извършват лобистка дейност по прокарването на изгодни за тях решения на най високо ниво (президент, правителство, парламент).

3.Влиятелните лица са в състояние да се договарят помежду си, следователно да провеждат координирана политика.

Всяка точка е съвсем естествена и с нищо не е смешна, а като ги съберем заедно, получаваме “теория на заговора”, която в обществото не се обсъжда по същество. И използването на тази теория се счита за налудничаво дело на параноици и психопати, които вярват, че цената на нефта се покачва заради “зелените човечета”.

Но хайде да продължим още малко тази линия на разсъждение. Хайде да помислим, а изгодно ли е на тези хора да афишират своята дейност? Световния елит води изключително закрит начин на живот. Всевъзможни папараци постоянно снабдяват останалото население със снимки на “звезди”, но това е само повърхностна пяна, те не биват допускани до местата, където се вземат сериозни решения. Трябва да умеем да различаваме местата, където се вземат тези решения от всевъзможни “сцени”, където се разиграват разни “срещи на върха”. Всичко това е някаква разновидност ток-шоу за масите. Те виждат в телевизора бодри встъпителни речи на политици и безкрайно словоблудство за партньорство, сътрудничество, дружба, търсене на компромиси и прочие глупости. Не бъркайте говорещите от екрана глави с ръководителите на корпорациите, които са ги поставили там. Това са различни хора и те предпочитат да не огласяват своите преговори на всеослушание.

Кониф излага един характерен пример за подобна скромност: ръководителят на издателско-информационнат група Thompson лорд Кенет Томсън – един от най богатите и влиятелни хора в света, почти неизвестен в родният си град. Малко хора там го познават в лице.Също така е уместно да цитираме Паршев:

“Можете да отидете на екскурзия в конгреса на САЩ и да послушате дебатите, но във времето, когато заседава ръководството на МВФ журналистите не ги пускат дори да се доближат до сградата.”

По абсолютно естествени причини, за елитите не е изгодно да афишират своите действия. Също така не им е нужно и публично да поемат отговорността за случващото се в страната и света, за тази работа си има “говорящи глави”. Правителствата се менят като носни кърпи, президентите се избират веднъж на 4 години, а финансово-промишлените кланове и техните интереси съществуват от десетки, някои дори от стотици години. Уж какво беше,пък какво стана!

Но просто умълчаването на информацията за себе си не е достатъчно ефективен способ да си останат сиви кардинали. Много по-надеждно е да се направи така, че самата дайност да не става предмет на съществено обсъждане.А какво по-добро от това, да се окарикатурят и осмеят всички опити на обикновения човек да види в историята не сляпо съчетание на случайност, не като резултат от природни закони,които не са във властта на хората, а волята и намерението на тесни елитарни групи.

Ето защо средствата за масова информация предават теорията на конспирацията в такъв безумен вид – с всичките тези масони,всесилни спецслужби,зли гении,зелени човечета и прочие фолклорни персонажи. Точно така, терминът “теория на конспирацията” сам по себе си е карикатурен. Така и ги представят в киното и в литературата дейците на изкуството – събиращи се в мрачни подземия,предварително скрили лица в шутовски полумаски и използващи смешни пароли.Естествено е вярващите на такива глупости да бъдат подозирани в психическо нездраве.

А сега си представете друга картинка. В частен клуб се срещат уважавани хора да обсъдят своите работи. И доколкото бизнеса, политиката и пи-ара са тясно свързани, то в този клуб можете да откриете и бизнесмени и политици и медийни магнати. Нелепо ли е? Съвсем не.

Може и да се трогвате от дейността на разни “екозащитни” организации, как протестират срещу някой индустриален замърсител. Но по добре да се замислите защо не са се “сетили” да протестират срещу военните обекти. Може да вярвате на онези организации за планиране на семейството, но забележете, че пропагандата им за ограничаване на раждаемостта е най интензивна в страни, където и бездруго хората си умират с доволно бързи темпове. Може със смях да си спомните за шума около “проблем 2000”, когато плашеха с катастрофални последици, вследствие на нередовна работа на компютрите поради това. Но зад този шум, разни комерсиални организации подписаха тлъсти договори за “превантивни мерки” с мнимата, както се оказа по нататък, заплаха.

http://www.mondodiscus.com/discus/it/articoli-mondoacquario/costruire-un-acquario.html

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *