Home » MK » Сигналоподавач, сигналотърсач и работа с тях – 1973-10

Сигналоподавач, сигналотърсач и работа с тях – 1973-10

Един от най-бързите методи за локализиране на повредите в радиоприемниците е този чрез подаване на сигнал. При този метод на всяко стъпало се подава такова променливо напрежение,каквото е предназначено да усилва (преобразува). Сигналът се подава последователно на високоговорителя, изходния трансформатор, управляващата решетка (базата) на крайната лампа (транзистор) и т. н. до входа на приемника. В стъпалото на приемника. В стъпалото на приемника, в което се получава прекъсване на сигнала, явно има повреда и тя вече се установява по други методи.
На фиг. 1 е показана принципната схема на сигналоподавач, който представлява мултивибратор с основна честота около 1 kHz. Поради факта, че правоъгълният сигнал от мултивибратора съдържа много хармонични, с този сигналоподавач може да се изследват както нискочестотни, така и високочестотни вериги. НЧ сигналът се подава през кондензатор 47 nF, ВЧ — през кондензатор 470 pF, свързан последователно на първия.
Схемата не съдържа дефицитни и скъпи елементи. Отклоненията в стойностите могат да варират до ±40% от посочените на фиг. 1, което е едно от преимуществата и.
Външното оформление на сигнало-подавача може да бъде най-различно. Ако читателят разполага с миниатюрни елементи, целият уред може да се помести в тялото на стара химикалка или флумастер.
Друг също така бърз начин за откриване на повреди е този чрез проследяване на сигнала, което става със специален уред, наречен сигналотърсач. Последният представлява един НЧ усилвател, към който може да се включва и ВЧ детектор.
При работа със сигналотърсача на входа на приемник се подава модулиран ВЧ сигнал (например от сигналоподавача) и се проследява къде сигналът се губи, като се започне от първото стъпало на приемника и се стигне до високоговорителя. Вижда се веднага, че тук редът на проверка на стъпалата е точно обратен на реда при проверка със сигналоподавач.

 

Принципната схема на сигнало-търсача е показана на фиг. 2. Първото стъпало е реализирано по схема с общ колектор. Това е направено с цел сигналотърсачът да има високо входно съпротивление, за да не влияе на изследваната или проверявана верига. Потенциометърът R4, с който се регулира усилването, е включен директно в емитерната верига на Т1. Посредством кондензатора С5 сигнала се подава за усилване към следващите две стъпала, връзката между които е галваническа. С цел да се увеличи температурната стабилност към базата i на T2 се подава преднапрежение от емитера на T3, чрез резистора R6. В колектора на T3 е включечз директно високоемна телефона слушалка 2200Ω. Кондензаторът С6 въвежда отрицателна обратна връзка по напрежение, с която се намалява усилването на високите честоти и се предотвратява евентуалното самовъзбуждане на схемата.
Как се настройва сигналотърсачът? Подбира се R3 така, че напрежението върху R4 да бъде 4V. След това трябва да се подбере R6 така, че напрежението върху R7 да бъде 2,2 V, с което настройката е завършена.
От схемата се вижда, че сигналотърсачът има два входа — нискочестотен и високочестотен. При проследяване на НЧ сигнал последният се подава на входа НЧ, докато при проследяване на ВЧ сигнал се използва входът ВЧ. Ролята на елементите R2, С3 и С4 е да филтрират по-добре детектирания ВЧ сигнал.
Графичният оригинал на печатната платка е показан на фиг. 3. Кутията, в която е поместен сигналотърсачът, е желателно да бъде металическа, но може да се използва и пластмаса (полистирол). В този случай кутията се облепва от вътрешната страна с алуминиево фолио (станиол), което се свързва електрически с плюса на схемата.
Минко ВАСИЛЕВ

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *