Home » MK » Цигулката, куката и цивилизацията – 1973-07

Цигулката, куката и цивилизацията – 1973-07

Във влажния неприветлив есенен ден на 1881 г. тълпи от хора изпълвали международната електротехническа изложба. Всеки искал да се докосне лично до чудото, със своите очи да види апарата, благодарение па който думите, произнесени в далечния Версайл, могат да се чуят в Париж. Наложило се полицията да въвежда ред в редицата за билети.
Разнасяло се името на изобретателя на „телефона” — Александър Грахам Бел. Говорело се, че той патентовал своето изобретение само два часа по-рано от американеца Грей, че знаменитият физик Фармър, узнал за „чудото”, цяла седмина не можал да заспи. „Ако Бел беше малко по-сведущ в електричеството” твърдял той със злоба, никога не би изобретил телефона.”
Действително, уредът изглеждал фантастично прост. Но Фармьр не бил прав. За създаването на телефона, освен законите на електричеството, трябвало да се познава и акустиката, така както я познавал Александър Бел — учител в училище за глухонеми, син на един от забележителните познавачи на ораторското изкуство.
Простотата на великото изобретение, невероятната му слава и бързо разпространение подтикнали мнозина на борба с Бел за приоритет. В течение на 20 години описанията па „телефонните” съдебни процеси не слизали от страниците на вестниците. Шестотин пъти(!) Бел защитавал своето първенство, отговаряйки на обвиненията, понякога фабрикувани извънредно ловко, а понякога съвършено нелепи. Колко струва например твърдението на един „ищец”, че той „много преди Бел бил изобретил телефона, но не знаел какзо е това”.
Накрая съдебната епопея затихнала. Бел доказал своето право на откривател и на … безсмъртие.
И все пак първият телефонен апарат не бил създаден от Бел.
В тихото, заспало градче Хнелхаузен, където нищо не говорело, че там може да се роди един от най-безспокойните синове на цивилизацията, учителят (отново учител!) Филип Райс създал уред за демонстриране принципа на действие на ухото. Уредът получил името „телефон”.
Филип Райс съвсем не бил богат човек и затова за създаването на уреда употребил подръчни материали — запушалка от бъчвичка, кука за плетене, счупена цигулка и галваническа батерия. Работела тази „странна компания” така. В предавателя — кутийка с рупор — бил направен отвор, покрит с тънка пластина — мембрана. Една игла, закрепена в средата на мембраната, при спокойно състояние се допирала до друга метална пластина. За корпус на приемника послужила цигулката, в която била разположена намотаната с изолиран проводник кука.
Звуците, произнесени пред рупора, раздвижвали мембраната, иглата се движела, включвайки и изключвайки електрическата верига. В резултат на това куката ту се намагнитвала, ту се размагнитвала и …ръмжала, или по-точно вибрирала в унисон с мембраната. Резониращият корпус на цигулката правел този звук по-силен и произнесените думи били напълно различими.
На 26 октомври 1861 г. Райс демонстрирал своя прибор пред членовете на физическото дружество в гр. Франкфурт и получил следната оценка: чудесна играчка за деца.
Той умрял на 40 години в бедност и неизвестност, без да разбере, че това, което е направил, се нарича научен подвиг. Десет години след гова на неизвестния учител ще издигнат паметник в неговия роден град и върху него сам генералният директор на пощите в Съединените щати ще напише: „В чест на Филип Райс. която чест светът не му оказа преживе, но му отдава сега, тъй като неговият велик дух е жив и движи света”.
Но да се върнем към Бел. Съществува предположение, че един от апаратите на Райс е попаднал в ръцете му и го е навел на мисълта за телефона. Но телефонът на Бел е конструиран по друг начин. Преди всичко приемникът и предавателят му са напълно еднакви и — колкото и учудващо да е – още по-прости, отколкото на Райс. Всеки апарат представлявал дървена тръба, в която имало поставена стоманена сърцевина — магнит. На горния край на магнита се надявала бобина от изолиран проводник, а точно -над него се разполагала мембраната гъвкава желязна пластина. Изводите на бобините ог приемника и предавателя се съединявали помежду си.
Така е изглеждал апаратът, поразил и покорил света.
При движение на мембраната магнитното поле се изменяло и в бобината се индуктирал ток. В приемника се извършвал обратен процес: от променливия ток, протичащ през приемната бобина, магнитът ту се размагнитвал, ту се намагнитвал. Пластината над него вибрирала, а окръжаващите различавали думите – слушали човешка реч.
Направен буквално „от нищо”, работещ без източник на ток, телефонът на Бел не можел да не се стори на съвременниците му чудо, а днес той предизвиква възхищение от таланта на своя създател.
Но пътят на Александър Бел към триумфалната изложба в Париж не бил така прост. В течение на десет години той работил над проблемите на акустиката и физиката на човешката реч, а след това над конструкцията на „многоканален телеграф”, преди идеята за телефона да се породи в главата му. Работата не вървяла и веднъж, раздиран от опасения и съмнения, той решил да се обърне към знаменития Джозеф Хенри. Като видял купчината проводници, акумулатори и железа в неговата лаборатория, старият учен казал: „В никакъв случай не захвърляйте започнатото”. Тези думи н внимание на прославения физик изиграли огромна роля в живота на Бел. По-късно, вече знаменит и богат човек, той винаги се стараел да поддържа никому неизвестни изобретатели говорейки, че просто изплаща стар дълг.
През 1876 г. Бел представил току-що създадения апарат на изложбата на столетието вьв Филаделфия. По едно стечение на обстоятелствата (впрочем напьлно закономерно) на изложбата се демонстрирала и електрическата лампа на Едисон. На посетителите на изложбата телефонът се харесал все пак повече — той по-малко „капризничел” и не се повреждал така често. Но този интерес бил съвсем недостатъчен. Отзвуците във вестниците се оказали съвсем оскъдни и говорели за това, че широката публика отново видяла в телефона само играчка.
Но все пак ледът се пропукал. Бързо развиващите се политически, икономически и обществени отношения изисквали съобщения, съобщения и пак съобщения. Апаратът, удовлетворяващ необходимостта от предаването на надеждна и бърза, почти моментална информация, бил просто нужен. Както и за много други епохални открития, за телефона може да се каже — той бил създаден, защото без него повече не можело да се мине.
Следващите редове от историята на телефона са написани от Юз и Едисон, които заменили магнитната верига с въглена диафрагма и въгленов прах. Двата елемента се съединявали с електрическа батерия. Токовете, които възниквали във въгленовия прах при изменение на налягането, многократно надвишавали слабия индуктиран ток от телефона на Бел. Така бил създаден микрофонът, а телефонът получил своя „класически” вид.
Любопитно е да се отбележи, че великият Томас Алва Едисон — притежател на най-големия брой патенти в света (повече от 1000) — незабавно се намесил в „телефонната война” с Бел и я водил дълги години.
Развитието па телефона вървяло с наистина небивали темпове. Към 1900-та година за неговото усъвършенствуване били получени около 3000 патента. Проблемите били много, стигали за всички. Преди всичко — самата съобщителна линия. В началото градовете били буквално омотани от стотици проводници, по всеки от които можело да се води само един разговор. Необходимо било да се „пъхнат” в проводника много повече разговори. Оказало се, че това може да стане чрез разделяне на носещите честоти. Всеки разговор модулирал „своята” носеща честота, а специално приемно устройство разшифровало получените сигнали. Сега вече един проводник съединявал едновременно осем абоната. Освен това, в навечерието на XX век били изобретени комутаторът, телефонната слушалка, цифровият номеронабирател и даже автоматичният телефон.
Какво може да се каже за днешния ден на обикновеното и привично за всички „домашно удобство”? Днешният ден — това са презокеански кабели с усилвателни станции и радиорелейна връзка. Това са видеотелефоните, телефоните с програмно управление и специалните телефонни спътници на Земята. Това са фантомните вериги, използването на паузите в говоренето и много, много други.
Но историята на телефона още не е дописана. Пред нас е просто още една чиста страница, следващата.
Марина ЖИРНОВА

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *