Home » Uncategorized » Какво означават маркировките по болтовете?

Какво означават маркировките по болтовете?

Когато на главата на болта има 2 числа с точка между тях, първятя цифра обозначава якостта на опън в стотици мегапаскали, а втората – границата на провлачване в проценти по 10 от якостта на опън. Пример: 12.9 означава, че болтът има якост на опън 1200MPa (реално по стандарт са 1220) и граница на провлачване 90% от 1200, което е малко под 1100MPa.
За тези, които са позабравили уроците, едно бързо напомняне: 1MPa ~ 10atm ~ 10kg/cm2.
Още по-нагледно – ако болта има отбелязана якост 10 и е да речем с резба М10, ще се скъса при опън от приблизително 16-17 тона. Не ви се вярва май, а? По-нататък може да поговорим и за начините за изпитване, стига на някой да му е интересно.

По американската система, вместо цифри, на главата на болта се нанасят радиално разположени черти. Чиста глава означава Grade 2, три черти са grade5, 6 черти – grade8.

Ето как си отговарят с нашия стандарт:

US EU Опън провлачване материал
+—-+——-+——–+———————-+————————————————————-+
2 5.8 500 400 нисковъглеродна стомана
5 8.8 800 640 средновъглеродна стомана, закалена.
7 10.9 1040 940 легирана стомана, закалена
+—-+——-+——–+———————–+————————————————————-+
Има и други системи за обозначаване, но нямам информация за тях.

Ако скъсате или просто загубите някой болт, докато ръчкате по джипката, обикновено не е трагедия. В железариите масово се продават болтове от кашкавал, тоест 4.6-5.8, които стават да си завиете калника примерно или някоя пластмаса по таблото. За всичко останало, не си правете експерименти, а направо отидете в някой зареден (ама наистина добре зареден) магазин за крепежни елементи и си купете каквото трябва.

Гайките обикновено се маркират с едно число в метричната система или с точки по американската.
Гайки и болтове без маркировка, обикновено са grade2 или 5.8. Маркировката на шпилките е малко по-интересна. Кръг отговаря на 8.8, кръст на 9.8, а квадрат – на 10.9. Намирането на шпилки над 8.8, особено на стъпка 1.25 е малко проблемно, та се старайте да не ги късате

Стъпка на резбата.

Понякога новобранците допускат грешката да не обърнат внимание на стъпката на някоя резба и после берат ядове. При по-големите размери (над 8mm) стъпката най-често е 1.5 или 1.25mm, по-рядко 1mm. “Старите майстори” ги водят едра, ситна и газова резба, да не се чудите
При сглобяване или при подмяна на болт/гайка, освен с якостта е задължително да се съобразите със стъпката на резбата! Дори и да смените И болта И гайката в дадено съединение, по-добре не експериментирайте без нужда, ако конструктора е предвидил за конкретното място М12х1.25 а не М10х1.5, сигурно е имал нещо предвид.

По-ситната стъпка на резбата, най-грубо казано, има по-малка склонност към саморазвиване, по-едрата държи по-здраво в “калпави” материали като алуминия примерно. Има още доста съображения при избор, но рискуваме да нагазим дълбоко в теорията, а темата не е за това.
При по-малките размери понякога също има разлика в стъпката на резбата, но това са все места, на които болтовете или са от специални материали (примерно регулировъчните винтове на клапаните) или са със специално предназначение (например регулировка на нулево положение на дроселна клапа).
Инчовите стъпки и диаметри са съвсем отделна бира, но предвид малкото им разпространение, за момента ще ги пропусна.

Пасвани болтове.
Знаете, че някои болтове, които не са с цяла резба, ненарязаната част е по-тънка, а на други – по-дебела от резбата. Обръщайте особено внимание на “дебелите”. Вероятно са нагласени за някакво място, където луфта между тялото на болта и отвора в който влиза (най-често втулка) е минимален. Ако трябва да замените такъв болт, търсете нов със същия диаметър или, ако няма, преправете втулката. Определено не се отнася за болтове/гайки по мотовилки примерно – там загубването и сменянето е фатално.

Осигуряване против саморазвиване.
Тук вече става интересно.
Ще започна с по-радко срещания и затова често прецакван вариант: плитка резба. На повечето резбови съединения, резбата е със стандартна дълбочина. Но тук-там има по-специални гайки. Обикновено са подозрително тънкостенни и ако се вгледате по-внимателно, ще забележите, че резбата е плитка и трапецовидна, сякаш е направена само с първи номер метчик, а втория са го забравили (не, че някой призвежда с метчик или плашка ). Освен това имат гадния навик да не се въртят на ръка.
Това не е грешка, просто е още един начин за осигуряване срещу саморазвиване. Обикновено се прилага на места, които са изложени на големи вибрации и голям риск от корозия (ауспух, амортисьори). Гайките се изработват от … да кажем, по-еластична стомана, с много тънки стени и с леко “недонарязана” в дълбочина резба. Внимавайте: ако почиствате такава гайка, НЕ го правете с метчика! Ако чак толкова се налага – само с първи номер и то не докрай!
Ако скъсате или загубите подобна гайка … абе не е приятно, но ако няма друг избор – слагате обикновена с нужната якост и федерка. И наглеждате от време на време. Все пак, зависи от мястото.
Да минем към по-привичните методи на осигуряване.
Самозаконтрящите гайки: Някои са чисто метални, с леко приплеснат горен край, други са пак метални, но с допълнителна вложка (или сегмент), трети са просто със запресована тефлонова шайба с по-малък диаметър.Идеята е все същата – да е сигурно, че няма да им хрумне да се саморазвият, а стрничния ефект – яко въртене с ключа, на ръка не става. За разлика от тънкостенните гайки, тези обикновено са за еднократна употреба и е желателно да се сменят.
Друг номер, най-често срещан по гайките на полуоските, е да се остави широка преиферия, която в последствие се набива в оставен за целта канал. Такива гаки задължително се сменят! Да, знам, че могат да изкарат още едно стягане и е тъпо да обърнеш половината град за гайка, която струва 50 стотинки, само защото си скъсал маншона, а китаеца е забравил да сложи и гайка в комплекта. Обаче имат гадния навик “натъртеното” да си идва все на същото място и законтрянето става проблемно. Е, колата си е ваша, живота също, но добър съвет – сменяйте ги.
Коронните гайки. Използуват се основно за осигуряване на конусни съединения – кормилни болтове, шарнири и т.н., където не се изисква голямо стягане, но пък трябва да е абсолютно сигурно, че гайката няма да мръдне. Обикновено не се налага да се сменят (освен ако не сте много бърз с чука), но е адски добра идея да се смени шплента. Изпълненията с тел или електрод са меко казано, непрофесионални.

Понякога, за осигуряване се използуват и подгъващи се пластини или пробити глави, през които се прекарва тел (това последното отдавна не съм го виждал). При разглобяване на подобна сглобка, пластините по възможност се сменят, а ако такава възможност няма, се огъват на друго място, иначе имат гадния навик да се чупят.

И най-познатия от всички методи – шайби и федерки.
Напоследък производителите се изхитриха да използуват гайки и болтове с разширена основа и това не е случайно. Колкото е по-широка основата на главата (гайката), толкова по-трудно е да се развие болта. Всичко опира до контактна площ и въртящ момент. Ако се случи да скъсате болт с широка периферия, а в магазина няма такъв, все още не е трагично, стига да не е на някое много специално място.
Обикновено добрата стара пружинна шайба (федерка) ще може да ви помогне. Ако се завива върху мек материал (алуминий, пластмаса), задължително обикновена шайба под федерката! Ако след развиване гайката има някой зврски ръб от федерката, внимателно го отстранете.
Казаното по-горе за болтовете и железариите, се отнася и за федерките и шайбите – кашкавал. Ако искате нещо истинско – в специализираните магазини, където не се чудят на какъв език говорите, когато поискате примерно болт 8х1.25х50/10.9.

Хитринки при затягане.

Знам, че всички знаят как се стяга болт, но все пак. Адски добра идея е да почистите всички резби и контактни повърхности, преди да сглобявате. Първо, правите услуга на себе си, сглобява се по-лесно и второ, пак правите услуга на себе си, защото избягвате маса усложнения в последствие.
Ако например една резба е с мазнотиите, калта и силикона, шанса да не разберете кога колко стягате е огромен. от тям – я скъсан болт, я недозатегнат – все бела. Почистване на мазнотии – с бензин, на останки от силикон – с коресилин.
Прилягащите повърхности също трябва да са чисти. Ако болта примерно е с широка периферия, а под него има песъчинка или стружка, вместо да легне на цялата площ и да държи яко, той ще опре сано на една точка и след ден-два току виж паднал. Което не е добре.
Моментите на затягане … обикновено ги пише в книжките. И когато ги пише, адски добра идея е да се спазват. За по-критичните места – динамометричен ключ. За моменти под 5-6 кгм (примерно гайките на биелните лагери) динамометричен ключ за 10 лв не върши работа. Да де, става. Ама стават и грешки. Кой как си знае, 100кинта не са малко, но и цъфнала мотовилка в гората също е интересно приключение.
Обикновено далеч не навсякъде е нужен динамометричен ключ. Но си иска тренинг, а и малко мислене не пречи. Примерно, за 2.5кгм при 15сm ключ, който държите под прав ъгъл, ще трябва да натиснате/опънете с около 16-17 килограма. Ако не знаете колко е това, вземете по една 5, 10 и 20 литрова туби, напълнете ги с вода и потренирайте.
Ако моментите не са указани, може да се ориентирате по следните стойности:

М………… kg.m ………….. N.m
6 ………… 1 ………………. 10
8 ………… 2 – 2.5 ……….. 20 – 25
10 ………..4.5 – 5.5 ………45 – 55
12 ………..7 – 10 ………….70 – 100
14 ………..10 – 15 ………. 100 – 150

Това се отнася за стягане в стомана и чугун. С алуминия и пластмасата – по-нежно.
Обикновено подозрително дългите болтове се стягат по-малко, но за тях винаги си пише. Важно е болтове с голяма периферия и много дълги болтове да се стягат с едно движение. Ако да речем такъв болт е даден да се стегне с 10кг.м и вие го стегнете до 7 и спрете за да преместите ключа, може да се изненадате, че болта повече не иска да помръдне. В такъв случай, вместо да се напъвате и да гадаете, охлбете болта, приберете го с минимално усилие (да речем 2-3кг.м) и го затегнете отново до въпросните 10.
За пасвани болтове на кофти места (амортисьори, носачи), ако все пак сте успели да извадите болта, преди да го набутате обратно, го намажете с нещо антикорозионно. Продават се доста препарати (и антикора НЕ е един от тях). В краен случай – горяло (използувано) двигателно масло. Тук е мястото да благодаря на Вальо (Drukman) за антикорозионния Локтайта, много е добър
Като стана дума за тампони и амортисьори: важно! никога не стягайте сайлент-блок (гумено-метална втулка) по окачването при вдигната кола! Иначе си заминават за нула време.
Стягане на полуоски: ако под гайката на полуоската има шайба, внимавайте от коя страна я слагате! Винаги е с изпъкналото към гайката. За да няма грешки, хвърлете едно око в мануала. Адски добра идея е да знаете предварително, дали гайката се стяга на 18кгм (или повече) или само се прибира и после от нея се центри луфта на лагера. и в двата случая пернатягането води до нови лагери.
Стягане на съединения с много болтове – скоростна кутия, диф, раздатка, картер – стяга се плавно и полека. Никога не правете грешката да сложите един болт и да го стегнете и после да се чудите що тия резби не пасват или защо раздатката протече, пък има кило и половина силикон. Сглобявате, нареждате болтовете, прибирате ги, след това ги прибирате още веднъж и чак след това затягате. Прибирането става или на срещуположни болтове (доколкото е възможно) или, на почертано продълговати неща (примерно картера) от средата навън, равномерно от двете страни. Болтовете в ъглите се прибират/стягат последни.
Стягане на конусни съединения (кормилни накрайници, etc.): обикновено стягане е силно казано, по-скоро идеята на гайката е да прибере достатъчно конуса. Ако ръцете са ви по-яки от главата, задължително погледнете мануала, да няма изненади.
Джанти: стягат се на ръка. Без престараване. И не, няма да се развият гайките. освен ако вече не сте прее…ли джантата, което именно се случва от зверско стягане. Гайките/болтовете на стоманени и за лети джанти са различни и НЕ са взаимозаменяеми. За стоманени джанти са с конус, за алуминиеви – с част от сфера, по-рядко цилиндрични, но там няма как да се сбъркат.
Свещи: стягат се нежно, не се развиват за щяло и не щяло и като се свалят 3-4 пъти, просто се сменят.
Пробки: Е тук е една тъмна индия… Също не се стягят силно. Сменете дифтунгата, струва 5 стотинки. и стягайте разумно (2-4кгм, обикновено го пише в книжките).
Ако пробката е конусна, първо внимателно със зацепването, че твърде лено поемат накриво. И второ – стягат се още по-нежно. Последствията от пренатягане на пробка, в най-добрия случай са яко блъскане при следващо развиване или пукнат агрегат. А при джипките доста често се налага да се развиват пробки, не го забравяйте.
Има още много да се каже по темата, но за днес толкова, приспа ми се. Имаше и снимки, но нета ми в момента е ужасен, ще останат за следващия път.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *